ЖЪЛТ КАРТОН

Никита Нанков

web

Десният защитник на домакините грубо фаулира нападателя на гостите. Реферът надува свирката и вади жълтия картон. Понечва да го вдигне авторитетно и по правилата - с прибрани крака, изправен гръб и високо протегната ръка - но картонът се изплъзва от пръстите му и пада. Стоте хиляди запалянковци дюдюкат. Реферът се навежда, вдига картона и пак понечва да го вдигне, но картонът пак му се изплъзва и пада. Публиката се люлее от смях. Реферът взима картона и за трети път понечва да го вдигне, но той пак пада. Запалянковците мучат от възторг. “Какво ми става?” - пита се разтреперан реферът, навежда се за картона и понечва да го вдигне, но той пак пада. “Естествено, че съм развълнуван... Та това е първата ми международна среща, а домакините са носители на всички национални и международни купи... И врял и кипял рефер би се разтреперал, ако им покаже жълт картон...” Той отново се навежда за картона и понечва да го вдигне, но картонът пак пада. “Вчера вечерта препих, после цяла нощ не мигнах и сега треперя от изтощение... Жена ми намери кога да замине за командировка... Всъщност тя отиде при любовника си... А моята нова любовница само това и дебнеше и ме замъкна първо на ресторант, където се натрясках от щастие, а след това у тях... Тези млади лъвици са ненаситни...” Реферът повдига картона и понечва да го вдигне, но той пак пада. “Заболял съм от рак на мозъка... Губя контрол над крайниците си и започвам да изпускам предметите...” Той се навежда за картона и отново понечва да го вдигне, но той пак пада. “Не съм стъпвал в църква повече от месец... Или може би година... А може и десет години... Всевишният ме наказва... Божке всемилостиви, да се слави името Ти, да пребъде волята Ти... Смили се, Господи, нека да вдигна жълтия картон...” Раферът взима картона и с върховна концентрация на вниманието започва бавно да го вдига. А-ха да изпъне високо ръката си, но картонът пак пада. “В действителност аз съм ватман нощна смяна. Не пия, не съм женен, нямам любовница и съм здрав като бик. А в Господ не вярвам и на църква не ходя...” Ухаещите липи се усещат и в претъпкания трамвай. Докато хората се качват и слизат, той поглежда към мастиленото майско небе. Каква омая! Пред пълната луна се носят рехави облачета. Луната прави стриптийз, облачетата изчезват и тя засиява с цялата си прелест: един яркожълт правоъгълник. Ватманът се подрапва под мишницата и подкарва трамвая.

9 април 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.06.2011, № 6 (139)