Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИМЕНА

Никита Нанков

web

Юрaта Каролев е затворено и саможиво дете, което си живее в свой свят. Той си има любима игра: скрива се някъде на тавана или в клоните на някое дърво, пита се и сам си отговаря: “Как ще се казва глиганът? - Въсьо. А кравата? - Райна. А таралежът? - Евстати. А гъската? - Сийка. А волът? - Стамат...” И така по цели дни.

Като пораства, Юрaта Каролев се превръща в свит младеж, който се измъчва от неправдите. Денем той се крие в стаичката си, нещо все чете и все мисли, а нощем ходи по неосветените улички и пише със спрей по стените разни имена.

Една нощ обаче майор Джурджев, лейтенант Дишлиев и старшините Пушкаров и Запрянов го издебват в храстите и му се мятат на гърба. Юрaта Каролев е набутан в камионетката и е откаран там, където го питат за името, презимето и фамилията му. “Кои са съучастниците ти? Имена, искаме имена!” - пронизва го с поглед полковник Челебиев. “Сам съм, други няма.” - отговаря Юрaта Каролев. Юрaта Каролев го остригват нула номер и го пращат в заведение, където името му вече няма значение, понеже го викат по номер и прякор.

Идват нови времена и Юрaта Каролев вече диша свободно. Слепоочията му сребреят. Той е тих и мил човек, който стеснително се усмихва и си мълчи. Сега има много вестници и телевизионни канали. Юрaта Каролев пише имена в този вестник, после в онзи, изказва се и дава имена по този канал, после по втори и по трети. Той продължава да страда от неправдата.

В пощенската кутия на Юрaта Каролев започват да пъхат анонимни заплахи. Той ги мачка и ги хвърля в кофата за боклук. Една сутрин вестниците и телевизията между другото съобщават, че Юрaта Каролев е бил застрелян в гърба пред дома си от неизвестен убиец.

На погребението на Юрaта Каролев се стича маса народ. Държат се речи, размахват се юмруци, дават се клетви. Споменават се имена, много имена. Сред опечалените, онези, които най-яростно говорят, най-решително заплашват с пестници и най-тържествено се кълнат, са глиганът Въсьо, кравата Райна, таралежът Евстати, гъската Сийка и волът Стамат.

23 януари 2011 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2011, № 3 (136)