ЧОВЕК С ШАРЕН ГЕРДАН

Никита Нанков

web

В трамвая се качва човек с шарен гердан. Признавам, че герданът много му отива. Човекът с гердана ме пита на коя спирка трябва да слезе за болницата. Почвам да се кикотя, понеже е смешно човек с шарен гердан да ви пита на коя спирка трябва да слезе за болницата. Човекът с гердана ме гледа недоумяващо, а аз се смея все по-несдържано и по-неприлично. Докато ме гледа и се чуди защо се смея, човекът с гердана си изпуска спирката, от което аз направо примирам от смях.

Разбира се, ако в началото бях написал “В трамвая се качва жена с шарен гердан” - понеже наистина се качва жена с шарен гердан, а не мъж - нямаше да имам причина да се смея, тъй като жените, за разлика от мъжете, носят гердани, и жената с гердана щеше да слезе на спирката за болницата. Следователно в нашия разказ “човек” не означава “жена”, а “мъж”, а мъж с шарен гердан в трамвая е вече наистина смешна гледка, макар всъщност да става дума за жена с шарен гердан, което не е смешна гледка. Без да се се отклонявам в спорове с възможни феминистични възражения, че жената с шарен гердан е също и човек с шарен гердан - тъй като жената е човек, както и мъжът - ще завърша с това, че може много да спечелим, ако се позамислим за капаните на езика, който твърде често използваме толкова небрежно.

2 юли 2013 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2014, № 2 (171)