С огърлица от смях танцува блус небето
            по листите на фикуса полирани.
            На облаците рецитираш лирика
            за битието и небитието.

Приспиват ме щурци, разбуждат ме славеи,
            зелено е, от всичко много има.
            Единствено напомня, че е зима
            в росата кихналата синя фея.