ПИСМА ДО ПЕТЪР

(29)

Николай Бойков

web

2 април
7.42-8.16

Снощи като ти звъннах по мобила да те питам не искаш ли да ми дойдеш на гости да ти сваря картофи или боб яхния (вчера готвих боб, боб бъркоч му викам вече, слагам каквото имам и той все си се получава, специално във вчерашния: туршия (моркови, карфиол, чушки, кервиз), от маринованите чушки, от соса на лютите чушки (те бяха вече свършили), обелих и два картофа, метнах и няколко маслини, нарязах лук, по едно време сложих от бульона вълшебство, а накрая джоджен и босилек (босилека за пръв път и по съвет на Тома Марков), ядохме го първом с Тома (някъде в града после, по-точно излизайки от улица Данте, в някакъв контекст той подметна, че еди-кой си разбирал от мъже, от истинските мъже, за разлика от мене, който съм си ги измислял), после го изядохме съвсем с Радослава, която ми помогна да си попълня данъчната декларация, преди време, докато ядохме точно варени картофи, ми разказваше как била писала съчинение на 14-15 годишния син на една своя приятелка на тема: Аз вярвам в мълчаливата любов, без думи, без красиви обещания (другата беше: Денят, в който нощта целуна влюбените) и тогава се разбрахме евентуално при следваща тема аз да се пробвам, тъкмо беше получила новите: Крадецът на праскови - възхвала и химн на любовта и Красотата, която няма да спаси света, Дамата с рентгеновите очи - Светослав Минков, интерпретативно съчинение, свързано с повестта, избрах да пиша по второто, приятелката ми изкарала петица на мълчаливата любов), та звъннах по мобила да те питам, но ти пак каза не, засмя се, оказа се в жекови си, после се запътих безпаметен към вкъщи и едва при следващия публичен телефон (така им казват на унгарски) се присетих, че мога да им звънна и евентуално повече да си поприказваме, но ти си беше вече тръгнал, аз също тръгнах, пътьом от Матрицата ти пратих мейл и реших този, дето ти го писах след рождения ден на Жеко, да го впиша в някое писмо (седяхме един до друг, на матрака на пода, ти - приведен напред, аз - облегнал се назад, фанелката ти се червенееше, понадигнах ръка, меко и нежно я приплъзнах към кръста ти, леко и нежно досегнах тялото ти, ти се дръпна, после се премести) (после играхме на онази игра, която много я играехме в началото на 90-те: някой си мисли за друг някой от присъстващите и му задават въпроси, какъв би бил, ако е плод, за мене казаха: портокал, а ако е част от деня, за мене казаха: слънце, а ако е килер, за мене казаха: празен, а ако тектонично образувание: за мене казаха: разлом, а ако снимка: за тебе казах: черно-бяла), по едно време докато играехме, заспах, положил глава почти в скута на Ивета, когато се събудих, Юра тъкмо попремиташе, вече си бяхте тръгнали и скокнах и аз да си ходя и после от клуба на Матрицата ти написах нещо такова:

събудих се малко след като си бяхте тръгнали
тръгнах си към вкъщи
видях че лампата ви свети в коридора
после че в синьо присветква прозореца ти
подхвърлях бучици пръст надявайки се някоя да удари прозореца ти
и ти да се вдигнеш от синьото око на телевизора
но само веднъж го уцелих
после се качих до втория етаж
слухтях до вратата ви
като карфица като светулка като звездица светеше шпионката ви
но не посмях и да почукам
мислех си като котенце да драскам с ноктенца
но не посмях
да не събудя майка ти
да не те смутя
после пак хвърлях буци и може би спечени лайна от кучета
но пак безуспешно
стоях долу и се взирах и те зовях но ти не се появяваше
исках да плача
да те оплача
да те загубя
но освен светлата надежда
светлото знание
че ти си мъжът на живота ми
ти си онзи който пише плочката на сърцето ми
ти си онзи чийто прозорец свети в нощта
ти си онзи пред чиято врата стоя
както и леката болка в главата
знак че желая пак да постигна нещо с волята си
и не искам да се откажа и примиря
нищо друго не чувствах

както винаги си имах смешнопрозирен претекст
да ти дам картичката за Тина
да ти дам вестника с трите йеремиади
да ти покажа котките които ти рисувам във всеки ден без теб за теб

ще се опитам да не те търся
ще се опитам да се науча да живея без теб
но знам че всеки божи миг по улицата в кафенето вкъщи
ще те чакам да сложиш отзад ръка на очите и да ми кажеш
познай кой е

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2005, № 4 (65)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.