ПИСМА ДО ПЕТЪР

(24)

Николай Бойков

web

5 март, 7.16-8.07

Днес, когато си прилегнах към пет и двадесет, тъкмо когато гасях лампата над главата си, погледа ми попадна на картичката от Балатон, която намерих онзи ден, като подреждах и разчиствах нещата около леглото си, тоест между леглото и радиатора, бях си я сложил тъкмо над главата, на рамката на прозореца, в долния десен ъгъл: един врязващ се тъмен кей, завършващ с вирнал се фар в дясната част на картичката, или може би някаква антена, на кея хора, въдици, храсталак, отляво една чайка в полет, хората като сенки, като фигури от силуетен портрет, седят, клечат, стоят, някои хвърлят въдица, други явно си приказват спокойно, трети незаинтересовано са се поизвърнали в различни посоки, в небето - белеещи се фини дантелени облачета, в дъното на Балатон се синее плосковато и полегато възвишение, Балатон сияйно блести, хиляди малки слънчеви зайчета подскачат, гонят се, преварват се, дори в дъното там при синеещите се планини образуват сияен искрящ диск (чудя се с какъв синоним да заменя сияен и затова си отварям синонимния речник и там прочитам: лъчист, лъчезарен, светлозарен, светозарен, искрометен, искрист, светлозрачен, греен, зарист, светъл, светлист, искрящ, блестящ, бляскав, лъскав) (автокоректора ми не познава думите греен, зарист, светлист, дори сега като пиша, виждам: не познава дори думата автокоректор), та като прилегнах, погледа ми попадна на искрометната картичка от Балатон и се сетих: горе на Драгалевци, когато се пъхах в мумията, или може би когато заспивах, за миг пред погледа ми се появи сияйния Балатон, после загасиха лампата, мислех си: този образ ще изчезне, но дори и така в тъмното, зад склопените ми клепачи, Балатон продължаваше да блести, сияе, искри и тогава в полусън си занаизреждах разни други искрометни неща, Дунава, бразден и порен от корабчета, язовирчето долу под Детското селище, проблясващо между боровете от прозорчето на кухнята на Десета къща, свещите в чашки като за ракия, с мехурчест восък, проблясващи, озарени от слънцето, грапавото матирано стъкло на балкона с арматура от тънка тел, сплетена на квадратчета, синеещо присветкваща, когато грейне слънце, искрометното подскачащо топче, което купих горе срещу гробището на Фаркашрет (Вълчата поляна) за подарък на един приятел.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.03.2005, № 3 (64)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.