БЕЗ БРЕГОВЕ

web

през мен тече едно безсмъртие
изтощено от похвали
ръкопляскано от търтеи
и стъпквано от щрауси
закрепвам с кламери
последните си чувства
към ревера на живота си
аз нямам думи да ти кажа
погледни го ...там са
като брошка на провала
закрепена съм на
собствената си дантелена
обвивка
през която всичко виждаш
и очите ти пишат
по водата на това безсмъртие
и ровят кладенци във пясъка
на бързото
ми изкупление
на грешките на пръстите
за стотна от секундата погледнала
в вълните на
четвъртото ни измерение
изтече ми живота от сегашните си брегове
и без брегове остана
и без брегове
тече безсмъртието в мен
и само то остана
да тече
в мраморните градове
на сърцето ми
светлинни години труд
над един малък процеп в скалата
да пъхне ръка
и да се разплаче
защото твърде е малък
за да мине към другия свят...
без брегове
се люшкат
безсферните ми
концентрични блянове
в едно безсмъртие
останало от твърде рано
от твърде твоето рамо останало
на твоето рамо признало
че в твоето рамо е само достатъчно рано

© Десислава Чанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2004, № 9 (58)