ЗИМНА ПРИКАЗКА

Сергей Козлов

web

- Нека да не отлитаме никъде, Ежко. Нека завинаги да си седим на нашата веранда, а зимата - вкъщи, а напролет - пак на верандата, и лете също.

- А на нашата веранда тихичко ще ѝ пораснат крила. И някой ден ние с теб ще се събудим високо над земята.

"Кой е този черничкият, дето тича там долу?" - ще попиташ ти. - "А до него - още един?"

"Та това сме ние с теб" - ще кажа аз.

"Това са нашите сенки..." - ще добавиш ти.

От заранта валеше сняг. Мечо седеше в гората върху един пън и броеше, и облизваше кацащите върху носа му снежинки.

Снежинките падаха сладки, пухкави и преди да се приземят, се завъртаха на палци... Ах, колко забавно беше!

- Седмата - прошепна мечето възхитено и с наслада облиза нос.

Но снежинките бяха омагьосани: те не се разтапяха, а оставаха все тъй пухкави в корема на Мечо.

- Ах, здравей, миличка! - посрещнаха шест снежинки своята приятелка, когато се оказа редом с тях. - Още ли е тъй тихо в гората? Мечо още ли си стои на пъна? Ама че смешно мече!

Мечо чуваше, че някой бърбори в стомаха му, но не обръщаше внимание.

А снегът падаше и падаше. Снежинките все по-често кацаха на Мечовия нос и усмихнато го поздравяваха:

- Привет, Мечо!

- Много ми е приятно - отвръщаше мечето. - Вие сте шейсет и осмата!

И се облизваше.

До вечерта излапа триста снежинки и му стана толкова студено, че едва се добра до бърлогата си и мигом заспа.

Присъни му се, че е пухкава, мека снежинка... И че каца на носа на някакво мече, и му казва: "Привет, Мечо!", а в отговор чува: "Много ми е приятно, вие сте триста и двайстата!"

Рам-пам-пам! - зазвуча музика. И Мечо се завъртя в сладък, вълшебен танц и триста снежинки се завъртяха заедно с него. Те се носеха отпред, отзад, над челото му, а щом се измори, го подхващаха и той отново кръжеше, кръжеше, кръжеше...

Цяла зима Мечо боледува. Носът му беше сух и горещ, а в корема му танцуваха снежинки. И едва напролет, когато в цялата гора звъннаха капчуци и долетяха птиците, той отвори очи и видя на табуретката Ежко. Ежко се усмихваше и мърдаше иглички.

- Какво правиш тук? - попита го Мечо.

- Чакам да оздравееш - отвърна Ежко.

- Дълго ли?

- Цялата зима. Като разбрах, че си преял със сняг, веднага си пренесох запасите при теб.

- И цяла зима стоя на табуретката до мен?

- Да, приготвях ти отвара и ти правех компрес от сухи треви на корема.

- Не си спомням... - каза Мечо.

- И още как! - въздъхна Ежко. - Ти цяла зима повтаря, че си снежинка. Така се страхувах, че ще се стопиш напролет...

© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)

Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.