КАК МАГАРЕНЦЕТО СИ УШИЛО ПАЛТО

Сергей Козлов

web

Когато настъпила зимата, Магаренцето решило да си ушие кожух.

Ще бъде чудесен кожух - мислело си то, - топъл и пухкав. Трябва да е лек и непременно с четири джоба: в тях ще си топля копитата. Яката трябва да е широка като шал - с нея ще си завивам ушите. Когато кожухът ми е готов, ще вляза в гората и никой няма да ме познае.

"Кой е този рошавият?" - ще кресне враната.

"Това е еленче!" - ще каже катеричката.

"Това е конче!" - ще каже бухалът.

"Това е моят приятел Магаренцето!" - ще викне Мечо.

И ще се разсмее, и ще се отъркаля в снега, и също ще стане неузнаваем. А аз ще го нарека Уур-ру-онг и никой няма да повярва, освен ние с него.

Хубаво ще е да си ушия кожух не от кожа, а от нищо. Така че той да е ничий - ни от бобър, нито от самур, нито пък лисичи - просто кожух. Тогава хем аз ще се топля в ничието палто, хем никой няма да ходи гол.

А вълкът ще каже: "Който има ничий кожух, той е никой."

И повече няма да казват, че съм Магаренце - аз ще бъда Никой-в-ничие-палто.

Тогава при мен ще дойде Лисан и ще каже: "Слушай, Никой-в-ничие-палто, а ти кой си?"

"Никой."

"А в чий кожух си?"

"В ничий."

"Тогава ти си Никой-в-ничие-палто" - ще каже Лисан.

А аз ще се засмея, защото ще си знам, че съм Магаренце.

А когато дойде пролетта, ще отида на Север. А когато и на Север дойде пролетта, ще отида на Северния полюс - там никога не идва пролет...

Трябва да си ушия кожух от облаци. И да сложа звездички вместо копчета. А там, където между облаците е тъмно, ще бъдат джобовете. И когато си пъхам копитата в тях, ще летя, а ако е топло, ще ходя по земята.

Добре ще е веднага да почна да си шия такъв кожух, ама веднага!

Да се изкача върху някой бор и да сложа копита в джобовете. И да полетя... Ето, точно върху този бор!

И Магаренцето се покатери чак до върха на стария бор. И пъхна копита в джобовете, и полетя... И мигом се превърна в Никой-в-ничие-палто.

© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)

Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.