КАЛИПСО И ОДИСЕЙ

web

1

Забрави героите на Троя -
мъртви са или са в домовете си (което е едно и също),
не затуляй взор и слух за този зеленеещ остров
                                  (ти трябва да го завладееш!),
погледни къдриците ми, песните ми чуй,
вилняха покрай тебе бури, но сега поспри,
аз ложе ти предлагам, с нищо несравнимо, винаги
ще съм разтворена за теб, а моят скут
е като седем бистри ручея, извиращи един до друг,
бедрата ми ще ти ухаят като две пламтящи кедрови дървета,
прегръдките ми ще те сторят бог,
а любиш ли ме хубаво, ще те даря
с незнайни разнобагрени животни за играчка, и да са край нас,
ах, ласкавите ми слова ще галят теб, безсмъртния, така,
че ще забравиш всичко, преживяно преди мен...

2

Добре. Иди си и бъди щастлив, построй си сал,
ей тази тъкан за платно ти давам, само не очаквай
и да ти гадая хода на звездите,
пропътувай морските простори, бреговете, гледай
да съзреш дима, извил се над Итака,
твоето нищожно царство
с невярната съпруга, пътьом обдари
сластолюбивите моми (не им отстъпвам с нищо
по снага и лик), но някоя от тях
ще те притегли пак на сушата, все някоя ще бъде,
нека Навзикая ти измие раните,
да ти накъдри подир туй брадата и отново
нозете ти да спъне в букаи - а сетне напусни я,
както мене, направи ги всичките щастливи и нещастни,
защото АЗ, о, най-прекрасен между смъртните,
те имах, а след мене
за другите ще си несъвършен.

- - - - -

Е, хайде, тръгвай гол -
освободен от моите прегръдки -
смъртен, както никога,
                                      върви...

© Ротрауд Виланд
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2004, № 12 (61)