БЮСТЪТ НА БЕТХОВЕН

web | Светлината на света

Вечерта се върнах тъжен
В мрачната си пуста стая,
Но вратата щом разтворих,
Светлината ме замая.

Там един добър приятел
С любещ взор откри пролука,
Лъч на радостта да хвърли
Посред самота и скука.

Зърнах бюста на човека,
Който ми дари сърцето,
По-кораво от скалите,
По-дълбоко от морето.

Воят на алпийски бури,
Щормът див над океана
И сърцето на Бетховен -
Звук свещен сред урагана,

Те разбуждат в мене смелост
За съдбата да нехая
И с усмивка все да гледам
Как гори дървото в рая.

Боря се, но без омраза,
Любя с жар, но съм безсловен,
Сладка е смъртта, щом страдам
С тези песни на Бетховен;

Заликуват ли, животът
В миг добива сила, младост
И над гробовете еква
Дионисиевска радост.

Разгневят ли се свещено -
Пред човешкото достойнство
И пред волята побягва
С крясък демонското войнство...

Нежен порив, ромолене
Ах, вълните в океана
Сякаш глас на любовта са -
Как преливат, пръскат пяна!

Върху гладки раковини
Нимфи своя танц играят,
Славеите неродени
На коралов клон мечтаят.

Чуй! По-тихо! Тези песни
Слуша геният свободен,
Че в съня на младенеца
Шепне ги духът природен;

Свири ги на лунни струни,
Опнати над страшни бездни,
Ритмите им в тъмнината
Стават на кристали звездни;

Под вълшебните им звуци
Розата разтваря пъпки,
Литва жеравът, усетил
Есенните скръбни стъпки...

Ах, Кориолан! Къде са
Бунтът, битките победни?
Днес унило и сломено
Глъхнат гласове последни.

Как героят в бой чутовен
Всичките прегради смете,
Сетне - поразен трагично,
В празни мисли се оплете.

Впива поглед той в земята,
За бедите размишлява;
И ликът му благороден
В няма скръб се помрачава...

В тези гласове нестройни,
Чуй, епохата се моли,
Те примирие вещаят
След борби и зли неволи.

И в симфониите гръмки,
И сред бурите дочувам:
Слиза Зевс и на Исуса
Кървавия лоб целува;

И ехти любов велика,
Всичко тя с крило обгръща,
Нов свят в стария се влива,
В свят извечен се превръща.

1841

© Николаус Ленау
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008