КОТКАТА

web | Светлината на света

Котката, която той намери, седеше в един изкоп и мяукаше.
Първата нощ, и втората, третата нощ.
Първият път той отмина, за нищо не мислеше
Отнесе мяукането в слуха си, сепваше се насън.
Втория път се наведе в заснежения изкоп
Напразно примамваше сянката, която там обикаляше.
Третия път скочи вътре, взе животното.
Нарече го "Котка", понеже не му дойде друго наум.
И котката прекара при него седем дни.
Козината й беше настръхнала, не можеше да се заглади.
Когато се завръщаше, вечер, тя скачаше на гърдите му и го перваше с лапа.
Лявото й око постоянно нервно потрепваше.
Скачаше върху завесата в коридора, забиваше нокти
Люлееше се напред-назад, тъй че железните халки дрънчаха.
Изгризваше всички цветя, които той носеше вкъщи.
Буташе вазите от масата, раздираше листенцата на пъпките.
Нощем не спеше, седеше в подножието на леглото му
И го гледаше с пламтящи очи.
След една седмица завесите му бяха на парцали,
Кухнята му бе пълна с отпадъци. Той вече нищо не вършеше
Не четеше, не свиреше на пиано
Лявото му око постоянно нервно потрепваше.
Беше й направил кълбо от сребриста хартия,
Което тя дълго пренебрегваше. Но на седмия ден
Тя се сви и задебна, внезапно се втурна,
Подгони сребърното кълбо. На седмия ден
Скочи в скута му, позволи му да я гали и замърка.
Тогава той се усети като човек с голяма власт.
Люлееше я, причеса я, върза й панделка около шията.
Но през нощта тя избяга, скочи от третия етаж
И изтича, недалеч, само дотам, където
Той я беше намерил. Където сенките от върбата
Повяваха в лунната светлина. На старото място
Тя скачаше от камък на камък с настръхнала козина
И мяукаше.

1957

© Мари Луизе Кашниц
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008