МАЙКАТА

web | Светлината на света

На събора, дето всеки път
Вечер луди танци се въртят...

В църквата или на двора вън,
Щом отекне литургиен звън...

В кръчмата на сватбения пир,
Щом задумка музика безспир...

Вредом, непрестанно, час след час
В черни дрехи тя стои пред нас.

Взима дял на хората в глъчта,
Въпреки че е безмълвна тя.

Там е, дето и стражарят бди
Кой пак с дръзки приказки вреди.

Щом селякът нощем в пот облян
Чуе плач и скочи изтерзан,

А жена му рожбата зове,
Ала само вятър вън реве...

Рано заран, плъзнат ли мъгли
И закукуригат ли петли:

Вредом, непрестанно, час след час
В черни дрехи тя стои пред нас.

Всеки вижда сивата глава -
Майка на загинал е това.

Тя се вглежда, дири със очи,
Сякаш син й в миг ще дотърчи.

В погледа й все живее той -
За какво ли падна в оня бой?

Мълком пита всяко същество,
Мълком пита всички: "За какво?"

На площада често до зори
Чака. Отговор дали откри?

Образът й сякаш не е сам.
Сякаш много майки чакат там...

Вредом, непрестанно, час след час
В черно майката стои пред нас.

Няма тя да се успокои.
Дума не отронва. Но стои.

1919

© Йоханес Р. Бехер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008