 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Дори великото дело
Един ден делнично става.
Както героят, седнал на масата,
Пиян се оригва и в миг
Като човек се развенчава,
Тъй в делника проличава: великото дело
Недостатъци има.
За косовете заран на двора
Не е помислено. И за насладата, дето
Животът дарява. Дружелюбие не достига.
А че човекът все още е смъртен,
Би трябвало в плана да влезе.
Но не: да е смъртен човек не желае!
Ала ето че
Делничното дело величие придобива,
Щом се окаже
Пригодно за делника.
За косовете, насладата,
За дружелюбието, за човека.
1965
© Гюнтер Кунерт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2004, № 11 (60)