БЕЗВЕТРИЕТО ПО РЕЙН

web | Светлината на света

От вятър нито полъх.
Бог е духнал някъде.

Лениво от леглата се надига човешкият поток
И в заводите нахлува: да произведе
Един никому ненужен ден.

Пилотите
Загубиха увереност, че може
Човекът да лети. А жителите
В градовете подозрително оглеждат
Сградите, привидно непокътнати.

И се привеждат
Над блестящите машини, за да построят машини,
А те на свой ред
Машина пак създават, и така безкрайно
Се множат едните, другите: чугун и плът,
Винаги несъвършени, вечно преждевременно повредени,
Пресилени и изнасилени, употребени
И злоупотребени:
Произвеждат се взаимно
В заплетена верига - окончателно
Заслужила да бъде скъсана.

С празни погледи
Търпят и се ослушват все дали през грохота
На цеховете няма
Да ги достигне онова, което чакат:
ВИК.
Изтръгнал се от собствените бетонирани души,
Та да ги разломи,
От техните практични мозъци, бронирани сърца:
Горък и прекрасен стон
На всички, които още проумяват,
Че няма състрадание
И
Трябва те сами да се смилят над себе си -
Безмилостно.

За вятър -
Никаква надежда. Защото Бог,
Милият убийствен Бог, ах, вече
Е офейкал.

1965

© Гюнтер Кунерт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008