ЛЕГЕНДА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА КНИГАТА
"ДАО ДЪ ДЗИН" ПО ПЪТЯ НА ЛАО ДЗЪ В ИЗГНАНИЕ

web | Светлината на света

1

Щом седемдесет прехвърли, сгърбен от умора,
Философът зажадува за покой.
Бе в страната пак доброто без опора,
А злините ставаха безброй.
Затова обущата си стегна той.

2

Нужното - а много то не беше -
Върза на бохчица с як канап:
Сложи книжката, която винаги четеше,
Взе лулата, дето вечер пушеше край огън слаб,
Тури също малко житен хляб.

3

Полюбува се за сетен път на долината,
После я забрави, щом пътеката през билото пое.
Волът му с охота хрупаше тревата.
На гърба му старецът се чувстваше добре -
Нямаше защо да бърза, можеше и да поспре.

4

Но след три дни пътя му кръстоса
Митничар и викна с остър глас:
"Ценности за обмитяване?" - "Не нося."
"Философ е..." - каза воловарчето тогаз.
Всичко изяснено бе завчас.

5

"И какво роди на стареца главата?" -
Заразпитва го мъжът развеселен.
А момчето рече: "Туй, че мека е водата,
Ала твърдата скала дълбае ден след ден.
Проумя ли, силният ще бъде победен!"

6

За да не замръкнат в планината,
Малкият подкара вола си с камшик.
Тримата възвиха покрай черен бор в гората,
Ала митничарят пак нададе вик:
"Хей, почакай!" И настигна ги за миг.

7

"Как бе онова с водата, старче?"
"Важно ли е?" - старецът го наближи.
"Аз съм само митничар, обаче
Кой ще бъде победител и за мен важи.
Тъй че ако знаеш, разкажи!

8

Мъдростта си продиктувай на хлапето! Запиши я!
Че със себе си не бива да я отнесеш.
Там при нас мастило има и хартия,
Има и вечеря, ако щеш.
Трябва само да речеш!"

9

Старецът през рамо го изгледа:
Дреха в кръпки, бос, с напукани пети,
Сбръчкано чело, устата бледа...
Ах, не победител ще го приюти.
После промълви: "Нима и ти?"

10

Да откаже на молба вежлива,
Старецът май беше вече твърде стар.
Затова високо рече: "Който пита, отговор добива!"
"А и застудява..." - смънка мъничкият воловар.
"Е, добре, ще спрем за нощ макар."

11

Бавно старецът от своя вол се свлече.
Седем дена писаха момче и философ.
Митничарят носеше храна (по-надалече
Хокаше контрабандистите със глас суров).
Най-накрая ръкописът бе готов.

12

И трактат с осемдесет и една глави за спомен
Връчи малкият на митничаря ученолюбив.
Те приеха за из път подарък скромен
И възвиха към гората покрай бора крив.
Е, кажете: кой бе по-вежлив?

13

Ала само философа да не славим дружно -
Името му върху книгата личи!
От мъдреца да изтръгнем мъдростта е нужно.
Затова за митничаря нека да не се мълчи:
Той мъдреца насърчи.

1938

© Бертолт Брехт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008