Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАЛСКАТА СЪДБА

Алан Титли

web

Кралят, кралицата и принцесата избягвали ръката на правосъдието. Те се скрили през нощта в една кръчма недалеч от границата. Бягството им било успешно сред изпълващия небето плач на измъчвани поданици, осиротели деца и овдовели жени. Най-вероятно не ги чували поради цивилизованата музика, която звучала в ушите им.

Били облечени те в дрипи и се опитвали да говорят като обикновени хора. Но да провлачват думите им било извънредно трудно, тъй като устата им били изпълнени с възвишени слова от поколения, които трудно се докосвали до земната реалност. Трудно им било и да се хранят с нежните ръце, които никога не са избърсвали бебешкото дупе, нито пък са избърсвали глинен съд, но никой не ги заподозрял до момента, в който кралят не успял да изпие виното си. И то поради плуващ сопол върху виното в неговата чаша, нещо съвсем обичайно за това място.

Когато се качили горе в спалнята, кралят не промълвил дума, а също така и кралицата, от страх да не би да ги подслушват. И нещо подобно на сън им се случвало, понеже били изтощени от пътуването.

Но бедната (метафорично казано) принцеса не могла въобще да заспи въпреки умората си. Всъщност тя подремнала за няколко секунди, но цялото кралско войнство и всички кралски коне не биха могли да накарат принцесата да заспи отново. Пъшкала и охкала, мърморела и мрънкала, цупела се и се ядосвала, и плакала, защото тя била принцеса, а това е нещото, в което принцесите са наистина добри.

- Какво ти става - питала я майка й - тихо, иначе ще ни уловят - прошушвала й тя в ухото.

- Не мога - безпомощно отвръщала принцесата между мрънканията, мърморенията и пъшкането - има някаква бучка в леглото ми.

Майка й, като всяка майка, прокарала пръсти по повърхността на леглото и матрака, но не открила никаква бучка под гладката и чиста длан на ръката.

- Но това не значи, че не е там! - отвръщала дъщеря й, обляна в толкова сълзи, че нито един кочияш или паж не би могъл да я успокои.

Едва тогава суровият демократичен екипаж нахлул през вратата в стаята с мръсни нокти и груби ръце, лош дъх и провлачен говор. Един от тях пъхнал ръката си под матрака и го извадил.

- Това ли търсеше? - попитал той, докато държал малко зрънце грах между показалеца и грубия си палец.

Ето как те разпознали кралското семейство. И ето как кралските особи загубили главите си заради едно малко грахово зрънце.

 

 

© Алан Титли
© Минка Параскевова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2004, № 9 (58)