НАЕСЕН

web | Светлината на света

Ниско пълзи изнурено бледото слънце,
Есенно-златистожълти са цветовете на шумата, жали
Полето наоколо, вече оголено, бавно мъглите се стелят
Над сухи стърнища.

Виж, есента приближава и скоро след нея
Ще допълзи и коварната зима, ще смръзне животът;
Да, остарява годината, тъй остарял се усещам и аз
Самият!

Мила, с боязън ме гледаш, недей да се плашиш;
Виж, косите са бели, очите
Отслабнали; макар и сърцето горещо да бие в гърдите,
Аз зъзна!

Наближи ли ме демонът, нека го гледам право в очите:
Наистина, страх не ми вдъхва, да дойде,
Не ще да ме грабне безпаметен, искам
Да го разгледам и опозная.

Нека горчилката, тази последна, за миг да изпия,
А не да се влача, отдавна мъртвец и забравен,
След като, пълен със сили, нявга върху земята
Следи съм оставил.

Ах, кръв избликва от скъпото мое сърце:
Имай смелост, силна бъди; ще зарасне дълбоката рана,
Пречистен и свиден ще скъташ лика ми в сърцето си,
Нетленен навеки.

1837

© Аделберт фон Шамисо
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008