 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЕД МЪГЛАТА
Мъгла се спусна снощи. В бледност хладна
луна проби небето тъмно сякаш с нож.
Натрапчив вятър сви и ви тъй цяла нощ -
мъглата той смрази и с ловкост гладна
кристал с кристалa сля, във форми ги извая.
От скреж цветя отля. Със фин, изящен лед
стебла, дървета, клони той покри поред,
и всеки храст и стрък трева накрая.
Върху ливади, скрити под сребрист воал,
върху гори, до върха сковани от студа,
последно блесна слабо месец синьо-бял.
Зора вълшебна бликна, литна над нощта;
в разкош атлазен грейна сивкавия свят,
обля го тя с кристали, перлен скреж и цвят.
© Арчибалд Лампман
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2004, № 12 (61)