ИЗ "ГИБЕЛТА НА ФРАЙЩАТ"

web | Светлината на света

...Не виждам вече град! С жарава са покрити
Красивите места! В прахта си са зарити
Порутените сгради! Вони на изгоряло -
Ей там изравят пак едно димящо тяло
На някой клет човек, в съня си запламтял.
Неволята множи се в пожара побеснял.
Избава не съзирам! Ах, музи, как погива
И вашето богатство - огънят залива
В гнева си и нещата, наречени свещени,
А вятърът разнася листата овъглени;
Ах, онова, с което умът се е прославил
И тленния човек безсмъртен е направил,
Изчезва само в миг! Днес тъпчем с грозно чувство
Онуй, което вчера бе мъдрост и изкуство!
О, суета световна! Как да устоим,
Щом времето погубва своя син любим!
И нищо че ти служи все още тази плът,
Щом камък и метал тъй лесно се рушат.
Нима тук има някой, отдаден на порок,
Когато ни заплашва с възмездието Бог
И огън на греха разпалва тоз пожар,
Принесъл Фрайщат с ярост на гибелта във дар?

1637

© Андреас Грифиус
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008