ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ

web

На Мърфи

Едно стихотворение падна от небето
и се търкулна в краката на един милионер.
- Измитай се оттук, сантиментална кукличке! -
му рече той.
- Защото се страхуваш, нали! -
отвърна стихотворението.
Но не можа да продължи. Милионерът
извади пистолет и стреля.
Разпокъсано и опушено като пеперуда,
с размазани криле,
то заподскача по плочника.
Милионерът се обади в полицията.
Полицаите цял ден търсиха стихотворението,
за да го арестуват.
Търсиха го убийците, изнасилвачите и крадците.
И този ден в града нямаше нито един убит,
нито една кражба, нито едно изнасилване.

Двамина циганина се спънаха в стихотворението
и го разсипаха. Нахвърлиха се отгоре му
и си напълниха джобовете.
Душите им натежаха от празни приказки.

Прокурорът образува дело срещу стихотворението.
То седна на подсъдимата скамейка.
- Какво търсиш в нашия град?! - запита той.
- Аз не търся нищо! Вие ме търсите!
- Защо си дошло тогава?!
- Паднах от небето съвсем случайно.
Нямах намерение да преча на някого.
Прокурорът се загледа в небето.
Там видя и други стихотворения.
Те летяха и се усмихваха,
готови всеки момент да паднат.
- Лоша работа! - рече той -
ще те осъдим на доживотен затвор
в някоя книга!
И без това хората не четат!

- Едно стихотворение падна от небето! -
каза жена ми, стоейки на прозореца.
Ставаше все по-хубава.

А в града напрежението растеше.
- Пролетта ли е дошла,
че се вдига такава врява?! -
се чудеха гражданите.
- Не, бе - отвърна поетът, - току-що пуснах
едно стихотворение от балкона
              и хората го гледат
                                          като паднали от небето.

© Сашо Серафимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2004, № 7 (56)