* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Стопиха се следобедните облаци.
Скръбта и виното ще се стопят.
Аз може би съм скитница сред просяци,
но знам, че тръгнах за последен път.

Въздигаха се всичките морета
и тънката луна угасва в нас.
И като свещи двата силуета
трептяха пред вратата на нощта.

Ръцете ми приличаха на жертвеник,
на който ний изгаряхме сами.
Изгаряха целувките ни летни
и непремислените ни злини.

Сърцето ми - едничка зимна роза,
умираше на тъмния балкон,
отдето всеки миг ти светех: Сбогом!
и нямаше кога да стана спомен.

И аз ти казах: Мое страшно щастие,
скръбта и всичко тук ще се стопи.
Но посегни, за да останем в ласката -
с ръката си очите ми склопи.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004