* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Пътниче, пътниче, спри се, не бързай,
слънцето все е от тебе по-пъргаво.
Гледай, отминахме вече средата,
зима ни среща, ей я реката й.

Зима ни стигна смътна и хлъзгава,
пътниче, спри се, чакай, не бързай!
Ей я полянката, там да останем,
дето седяхме през лятото лани.

Да се погледнем - как сме се блъскали,
пълни - очите, косите ни - лъскави.
Златна течеше реката под дигата,
златни поехме, черни пристигаме.

Да си разчупим хляба и думата,
да ни продума тревица под шумата.
Да си разкажем сънища пролетни,
да си заровим тука умората.

Виното тъмно да си допием,
други ли бяхме! - виновни сме ние.
Златна течеше реката под дигата,
мътна придойде, черна пристига.

Пътниче, няма аз да те спирам,
тръгвай, дано си намериш мира!
С виното тук ще прелея, не бързам,
слънцето все е от мене по-пъргаво.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004