* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Моя черна и страшна земя,
безразлична към нашите мъки,
ослепях, като трън онемях,
като твоите недра едноръки.
И направих от камъка - брат,
от копривата - своя премяна,
а се блъсках по белия свят
като бяла наплашена врана.

Да уцеля съдбата с око,
на крилете си как да я вдигна! -
моя черна и страшна земя,
тебе стигнах, а нея не стигнах!

Тя край мен като дъх прелетя,
като дух се стопи във небето.
И заничах под всички цветя,
и с вихрушките вих по полето.

В пусти клони, къде ли не бях,
и сърце, и душа не остана,
моя черна и страшна земя,
моя бяла подгонена врана.

Да пропадна в дълбоката степ,
вдън солените твои зеници!
Само ний сме по-страшни от теб,
майко моя и моя сестрице!

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004