* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Луната, вятърът и любовта,
в които неусетно преминавах,
и бавната ръка на песента,
и лятото със името ти - Сава,

тъй безнадеждно искани от мен,
тъй галени, тъй яростно желани
изтичаха във облака червен -
небесна рана.

И виждах, и не виждах, и живях
с усмивка, с тяло, а душата знаеше,
че твоят лунен, твоят слънчев смях
измива пръстите ми и сандалите.

А времето ще се излива там -
кръвта му залезите напоява -
и уж го няма, но остава само
във вечността със името ти.
Аvе!

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004