ХЪЛМОВЕ

web | Луната, вятърът и любовта

Примамливите хълмове на любовта -
червени, виолетови, дори съвсем небесни.
И как си изранихме глезените там.
Върху бедрата ни - полепнали треви,
по коленете дълги и дълбоки белези.
Не е съществено - си казахме. В деня
изляхме своите усилия.
Изляхме си усмивките, съня
и трепета
по виолетовите, алени, дори съвсем небесни
хълмове на радостта.
Не е съществено - си казахме. Във кухните,
сред пукота на пренаселената улица,
във кафенетата не е съществено, във магазина
или когато ни притиска с механическа врата
тролеят...
Какво? Кое? Че няма да се върнем,
откъдето сме потеглили? Че се изгубихме
из серпентините,
ръка не можем да си подадем. Не се и виждаме.
И само някои крепят в очите си
единствен тънък лист
с отблясъци червени,
виолетови,
дори съвсем небесни.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004