* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Цяла нощ блъска големият, старият вятър,
някаква мъка тристагодишна изля.
Денем я криех, нощем сънувах водата -
синя вода и удавени в нея поля.

Някой е идвал, някой цветя е оставил,
мирис на пръст, на звезда, на целувка и кон.
Аз се зарекох, не питам къде се забрави.
Аз го изпратих своята сянка да гони.

Аз от сестра си алена дреха получих,
времето в нея - зеленооко - расте.
Вие през вятъра нашето, мъртвото куче,
както звездата минава през мен и през теб.

Може наистина тук да се случим щастливи,
може насън или в някаква синя вода.
Аз се зарекох и сигурно тъй ще си ида -
като звездата на твоята милваща длан.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004