Мария Липискова - Собствена стая

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СОБСТВЕНА СТАЯ

Мария Липискова

web

На Далчев
В. Улф, П. Чухов, Julia Kristeva
Радичков и другите
предишни обитатели

Как можех да се изразя, за една французойка, че в Собствена стая съм оставила едно русенско легло. Да й кажа нещо познато като собствена стая от Вирджиния. С дълги, преситени покривки във вестибюла и прилични мъже, които залязват бавно. За да премина направо към версията с Часовете, с безкрайните игри на Собствена стая. И толкова наклонени, изтънели завивки, че се бяха превърнали в неупотребимост. С часовник, който само сочи сън - с едната си стрелка, а другата още не е пораснала. Да й покажа огледалото, което познава от Чужденецът, на мястото му. Там, където е било, видимо има бяло петно. Друга собствена стая не можеше да помни. С лица, които са си отишли от света. Портретите бегло напомняха болнична стая, където балконите се виждат винаги, а обитателите едва ли подозираха. По рафтовете има още зимни дюли. Така изглежда, жълтите петна бяха от останалата мръсотия. Как можех да кажа на една чужденка, че в Собствена стая съм сложила само едно русенско легло. Можех да й обясня, че леглото съществува единствено като психоаналитична вещ. Обладаност от женскост, тръбите хладни и заоблени, и двете табли с женски тела. Бих могла дори да й кажа, че русенското легло тук е класически валс. Единичен образ на Дунава. И ако минава през Виена, може да го види как се носи, по вероятност идва от Собствената ми стая. Или да го посети в музеите за съвременно изкуство. Опаковано в прозрачния полиестер. Овално, с дантела, която би могла да бъде реален семеен спомен. Достатъчно фина материя, да я усетиш като краевековен сплин. Арабескна по краищата и покрита със стилизиран, филигранен мрак.

Тогава сякаш всички чаши се превръщат в съвършен концерт, ехтящ от стъклени фунии на гладиоли. И на бегонии. И си готов от тази истинска измислица да вкусваш.

А аз не знаех, как да кажа, че в Собствената си стая съм сложила сецесионно виолончело и само един стол.