 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
КЪПЕЩИТЕ СЕ
Мария Липискова
Стъкло не съществува в тълкуването на сънищата. И затова можем да го сложим в широко отворените си очи. Шумът от апарата се чува: 1936. Лента с няколко кадъра, толкова забавени, че застиват: три жени, жълто.
Кожата от жълтото (което е време) е протрила части около глезените, слабините, устата. А острата светлина е изрязала телата им, ослепила ги е:
една от жените е с вдигнати ръце. Около тях водата е бялото, където наполoвина изчезва едно от женските тела. Косите им са черни и къси като пръснати предмети. Стъклото не съществува в тълкуването на сънищата.
И затова можем да го сложим в широко отворените си очи.
© Мария Липискова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.05.2009, № 5 (114)