* * *

web

търка главата си о стената,
и я влачи навсякъде
по прахта на свойта измяна.
в кръвта, в косите, по урвите
блести индустриална урина,
неоново синьо изпита от
фар, щръкнали дестинации
(пътища, дестилирани знаци)
коли поглъщат стъкла
от прозорците на дома
и потъват безвременно
кламерно вият се
светлини от безветрие.
Оградите, вълнообразни, алеите
поглъщат я в сенките,
изменят, бинтоват й веждите,
капилярите,
изходните точки и болестите,
премерват я в стерео,
слушат я в моно,
изписват провиненията и плюскат я,
смотано, смотано
пишлеме чука я
в контейнера на свойта душа люспеста.
- Мили, мили, угаси телевизора.
И ето я влиза.
Черни очи-дупки в косата,
бели черти, остро 'здравейте'
и осем емблеми какво ще яде,
докато мълчи за съвремието.

© Марина Колуниева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2004, № 8 (57)