ПОРТРЕТ

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Ти стоиш до прозореца. Планината къде е?
Отми я дъждът,
който вали седмици наред.
Една топола своята четка люлее
и рисува по стъклото твоя портрет.

Той е някак нереален и необичаен.
Очите ти са същите, а в тях сега
светят неоните на квартала краен
и проснатото пране
тъмнее от есенна тъга.

Един работник пуши,
подпрян до дървения мост,
мократа улица
огънчето на цигарата му отразява.
По две твои бръчки, като по коловоз,
последната каруца преминава.

Изпълват те стъпки в тишината здрачна,
опушен, измокрен, в теб диша града.
За първи път виждаш душата си прозрачна,
нарисувана на стъклото
от тополата и дъжда.

© Иван Давидков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Иван Давидков. Хълмове под вечерницата. София, 1966.