Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗМИСЛЕНА

web

Коя си? Не съм ли те виждал...
там някъде... снощи - в съня ми?
Не съм ли те галил и искал?
Не съм ли бил меч във страха ти?
Не съм ли ти пял до полуда?
Не съм ли те карал да страдаш?
Не съм ли те лъгал? Не съм!
Все няма те, винаги бягаш.
Обичам те просто и ясно,
а ти си се скрила добре,
притихнала в нечие чуждо
познато до болка лице.
Не си ли ти тази, която
ме караше вечер да плача?
Не си ли ти просто приятел?
Поредна илюзия в здрача!
Измамен, обичал, неискан,
неискрен, неможещ, измислен
вървя по пътеки познати.
Все другаде стигам! Не искам
да бягам безсмислено сам.
При тебе аз искам да стигна,
но знам, че притихнала там -
в съня ми, не искаш да видя
как плачеш и страдаш самичка,
измислена в моята мисъл.
Обичам те! Толкова искам
поне да те имам на снимка,
защото денят ми е скучен,
а мисля за тебе без образ.
Плътта, знам, е клетка за тебе,
а снимката бавна отрова,
защото живееш в духа ми,
създадена в някоя вечер,
когато аз, плачейки легнал,
съм мислил самотно за някой,
а ти си изникнала бавно,
когато заспал съм бил вече.
Край! Спирам до тук!Аз не мога
усмихнат да бдя над страха си.
Със поглед неясен ме водиш
към мойте измислени страсти.

 

 

© Ангел Наков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2004, № 8 (57)