СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН МЪЖ

Не е възможно цял ден да те няма -
абсурдно е ей тъй, да си заминала,
натъпкала във куфара пижамата,
обувките, чадъра, шала, миналото,
бакшишът да е тръшнал с кеф багажника,
да ти е пуснал тъпата си музика
и Глобул да насочи моето обаждане
към друга някоя - поредната илюзия,
не е възможно ти да си измислена -
не съм ни фокусник, ни списувател,
ако това, което виждам, си е истина,
защо на мене Бог ми я е пратил,
не можеше ли с финт да ме преметне,
че си отишла, примерно, за вестници,
макар че в тях, каквото пише в петък,
още в четвъртък лани бе известно,
не те предвидих - нейде из разделите
със своите предишни ледни делници,
зачеркнах в календара си неделите
и месих хляб - не ядох чужди зелници,
къде си - претършувах и килера си -
където са бушоните, боите, клещите,
ако се върнеш, сядай - ще вечеряме
и ще ми грееш в пламъка на свещите.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2010, № 8 (129)

Други публикации:
Валери Станков. Слалом между мълнии. Любовна лирика. Варна: Книгата, 2010.