ЧЕТЕНЕ НА СЪНИЩА

Ще те попитам много ли боли,
когато хълтам в сънищата твои,
не те ли стряскат третите петли,
не лудваш ли на острите завои,
в изсъхнала - не в цъфналата ръж,
нима си все тъй хубава и млада,
но камасутрата на твоя мъж
е повече от съботна досада,
да гладиш, да простираш, да переш,
да пишеш, ако краднеш от съня си,
а аз за теб да паля къса свещ,
да ти редя молитвите си къси,
нима и теб до гуша ти дойде
от свят, из който безлюбовно мрем си
като мухи на дрипаво перде,
като окаяници върху жп-релси,
дали болят затръшнати врати,
струи ли вис в овъглени зеници?
Вземи ме - и пощеш ли, ме чети
в писмата на отлитащите птици.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2010, № 8 (129)

Други публикации:
Валери Станков. Слалом между мълнии. Любовна лирика. Варна: Книгата, 2010.