ПРЕГЛЕД НА СУТРЕШНИЯ ПЕЧАТ

моите дни са пехота - кашици бронирани в сиви армейски шинели
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори
в стогодишни войни озарен от шрапнели не вях знамената си бели
не наемен войник аз умирах - бях щастлив - че не мрях за пари
няма битка която съм губил - нямам дадено знаме напуснат редут
крак набивах - хвърчаха ми цинтите и ми пламнаха прашни кубинките
марширувах на вожда - но си знаех, че вождът е за яко връзване луд -
че ни прави на луди - с наслада ни гледа и ни взема хептен за калинки
даже вестникът писа че нямало смисъл да му мислим нашир и надлъж
щото всичко течало - и хабим се нахалост да мислим с нашите мозъци
да си пеем, защото какво от това, че сме сеели жито, а сме жънели ръж
нали утре животът ще бъде по-хубав от песен и дните ще станат розови
но накрая ми писна - обух си опинците и си плюх в канала на телевизора
и си казах комай тия синковци нас ни лъжат - и метнах крак върху крак -
и зачаках от североизток да пристигне на бял кон Конникът на комунизма
и на моята улица слънце да грейне и да лъсна и аз - лоботомиран глупак
светът ми е походна спалня спя с обувките - не си нося приспивна пижама
не си бая на бълхите овце не броя не си падам по древния шепот фън шуй
ако знам, че децата ми ще протягат ръце като просеци жални пред храма
и последния лев ще си дам - за ремонт на радецки - умрял в Козлодуй

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2009, № 2 (111)

Други публикации:
Валери Станков. Аз съм светлият мъж към безкрая. Варна: Книгата, 2008.