МОНОЛОГЪТ НА ГРАДСКИЯТ ЛУД

само в подлеза дъха на лято
булевардът се врязва в студ
на площада - обръснато плато -
аз стърча - аз съм градският луд
на кого да река добър вечер
ако викна - човече здравей -
ще ме гледат като разсъблечен
вкочанясал удавник на кей
четен вестник прелистена книга
ли са думите в нашата гръд -
добър вечер сполай добра стига
накъде - и на добър ти път
ние може добре да живеем
но без тия добри словеса
сякаш в нашия глас ненадеен
брънза бърза и злобна оса
ще ме сочат след мен ще се хилят -
да се чуди човек кой е луд -
аз ли - дето положих усилия -
този свят да не пукне от студ?

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2009, № 2 (111)

Други публикации:
Валери Станков. Аз съм светлият мъж към безкрая. Варна: Книгата, 2008.