КЪСА МЪЖКА ПРИКАЗКА

и кога, как се ражда надеждата -
ще попитам плакал човечец
овъргалян в омрази в премеждия
пил несвестен и сам девет вечери
сухо гърло престъргал - бурия -
с вълчи вой вцепенил небесата
ще му ида - не с върла ракия -
както братът отива при брата
блага дума на вейнал се припек
мъжки стон - мъкнат камък към пропаст
мек тютюнец на щипка да щипне
да му слезе вечерница с кротост
да го гледам как става - нагоре
от душа си развързва езика
да му съхне сълзата на корен
и да хряснем сатъра в дръвника
да му седнем тогаз на ракия
не режи, мила жено, салата
песни с него ще пея - ония
дето литва се с тях в небесата

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2009, № 2 (111)

Други публикации:
Валери Станков. Аз съм светлият мъж към безкрая. Варна: Книгата, 2008.