ГЕО МИЛЕВ

И ето - хлопнах пътната врата.
Жена загърбих. Челяд. И огнище.
Когато стигнах края на света,
видях самото Нищо.

Приличаше на стъклено око,
върху което чер перчем се спуща.
Захвърлих риза, панталон, сако -
и скочих гол в безкрайната му пустош.

Отде да знам, че идещият мрак
ще ме загърли с черните си примки?
Сред мъртвите край мен не найдох враг.
А живите роиха ме на снимки.

С разбито чело. С черни очила.
Не като ангел с вейка от маслина...
Един фенер със кървави стъкла
във паметта на моята Родина...

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Валери Станков. Автопортрет със светкавици. Варна: Книгата, 2006.