МАЛКА СЪМ

Малка съм, като калинка,
ходя с мама за ръка.
И пресичам само с татко
на зелената вълна.

Шапка-облаче си имам
и шишенце със вода.
Шепа гумени бонбонки
в чантичката си държа.

Много лелки ми се радват
и подхвърлят ме с ръце.
Весело е, сякаш аз съм
меко, пухено крилце!

Най-доволна съм когато
са насядали край мен
куклите ми, мама, татко
и персийката Ирен.

Мърка ми, а се преструвам
на заспала през нощта.
Чудно е - дали сънува,
дълъг ли й е съня?

Като мен и тя понявга
пие прясно млечице,
мързеливо се протяга
и на слънце се пече.

© Виолета Бончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.12.2004, № 12 (61)