РИСУНКА С ВЪГЛЕН

Разпиляно по облия хълм до гората,
като в рамка отсреща селцето стои.
Само дим на стърнище от него нататък
съживява небето му с черни бои.

Ето мекия път с телефонните жици,
чучулигите - нейде в самия зенит,
ароматът на прах от пожънато жито,
хоризонтът - от детските дни.

Тук започва и свършва Родината.
Тук дедите ми вече са българска пръст.
И изчезват в пръстта, и изчезват в къпините
камък след камък и кръст подир кръст.

Тук е попът: блажи през Великите пости -
но и божият гняв е за чужд и за свой.
Ето мама, от сутрин очакваща гости -
ще се върна ли вкъщи за кратък покой.

Не отнемай очите й, Господи,
нека дреме във своя столетен кожух.
Нека скубе в престилката троскот и...
Господи, от 1300 години си глух.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)

Други публикации:
Кольо Александров. Капан за наивници. 2005.