ОДИСЕЯ

Моят кораб е сив автобус с изподрани стъкла
и след рейда се връщам при теб като куцо
магаре. С изтрити сандали е мойта съдба -
сандалите ясно, не мога съдба да си купя.
До бяло летище сирените махат с ръце
и по устните схващам как мамещо стенат.
Ще скоча в движение, после където си ще
свободен и горд автобуса челото си сплеска.
Нямам мачта, но имам буксирно въже
и Hадежда, като котва на кръста.
С Одисей сме еднакво достойни мъже,
но в стада от сирени, по-добре да сме вързани.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)

Други публикации:
Кольо Александров. Капан за наивници. 2005.