МОСТ

Останаха ми хиляди неща,
че няколко живота няма да ми стигнат,
а слънцето облече ризата на есента
и аз се срутих в циганското лято.
Сега да укрепим брега с барабите от трета смяна,
да сложим хляба настрани,
до бъчвите с разсъхнали чембери,
и който има сили след това,
да оплете сандали от трева за себе си и другите,
че път ни чака - любимите ни,
недолюбени от нас, са там,
четат любовни стихове,
и продължим ли да лекуваме главите си
с кафе и бира сутринта,
ще ги отмъкнат в храстите по-малките ни братя,
ще ги отмъкнат настрани от пътя ни
и няма да ги видим.
Но не това е важното,
а оня прашен автобус с деца, заседнал на завоя:
Да преброим до три
и, с който от приятелите ми е докуцукал вече,
да го избутаме до моста, че и по-нататък,
и да поседнем в пазвата на есента,
че път ни чака.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)

Други публикации:
Кольо Александров. Капан за наивници. 2005.