КАПАН ЗА НАИВНИЦИ

На Тильо

Летят над мен в небето общо,
а аз се щурам сред човешкото гъмжило,
но още вярвам в себе си, защото
душата ми е жива и е силна.

Свисти Вселената като хармоника,
разпъват я, пияни, боговете,
додето я захвърлят в огъня
и прекроят по нов модел небето.

А аз по земната кора, забързан,
след сладостите на живота
приличам на затворен в чаша бръмбар,
залепнал по меда върху стъклото.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)

Други публикации:
Кольо Александров. Капан за наивници. 2005.