ДУМИ В ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО

1.
Еднакви следват, вечер подир вечер,
с индиго писани писма,
вали
необяснимо дълго вече,
като във "Сто години самота".
Но трябваше да мине време
и дъжд след дъжд по мене да тече,
преди да разбера: което ми остава,
ще доживея все така.
Със кучешки синджир да ме влече
надеждата за по-добро,
аз ще крещя,
че всичко в нея е лъжа.
И аз не съм забравил.
2.
Смъртта е връщане в началото,
където
от атоми започва новия градеж
и някога ще вдигне ръст в небето
подобието мое - дърво в димяща пещ.
И аз пътувам към началото, и пиша
сценария за моя нероден близнак,
а тя ще дойде, като пауза излишна,
преглъщане подир препъващ знак.
3.
И няма лошо
всяка клетка да носи в себе си частица
чужда плът, за да изчезна в паметта,
като в морето -
след третото прерязване на пъпна връв.
4.
Не виждат навътре очите ми,
душата не зная къде се е свряла
и не вярвам, че всичко тече и изтича:
раждането е върха на живота,
но смъртта не е неговото начало.
5.
Вали. Невероятно дълго вече
и няма как да разбера дали
по мокрото лице на мойта есен
се стичат капки дъжд
или сълзи.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)

Други публикации:
Кольо Александров. Капан за наивници. 2005.