Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИДЕАЛИТЕ

Георги Марков

web

Ти обичаш тези безкрайно дълги пътища, които водят винаги към хоризонтите, защото те ти носят не толкова посоката, колкото простора. Ти обичаш да застигаш пътниците по тези пътища, обичаш и онези, които те застигат и задминават. Обичаш да имаш компания, макар и нерядко да са те оставяли съвсем сам, самотен, крачещ пътник. Знаеш, че това е движение без край, но си казваш, че началната и крайната точка нямат значение, те могат да се измислят. Важното е действителността, съществуването, усещането на движението. Ти знаеш, че когато стигнеш хоризонта, движението ще свърши, че цялото щастие на всички пътници е, че хоризонтите никога не се достигат, че в мига на докосването на един хоризонт той е вече отскочил далеч, далеч и ти е дал нов простор за движение до следващия хоризонт. Често пъти те уморява или посоката ти досажда. Ти се спираш, почиваш и когато силите ти се възстановят, отново тръгваш. Често променяш пътя, а с годините се отказваш от стръмните хълмове и планини, за да предпочетеш по-дългия път из равнината. Но по който и път да тръгнеш, както и да вървиш, ти знаеш, че хоризонтите са пред теб. Дори и в мрак, и в мъгла ти чувстваш присъствието им. Макар и нерядко да си губил чувство за посока и дълго, дълго да си се въртял в кръг, да си се лутал. Нерядко ти си виждал мнозина да тичат към най-близкия хоризонт, запъхтени, луди от нетърпение да го достигнат, да бъдат първите там и всички да видят да ги последват, и да ги признаят, и да кажат, че техният път е бил най-прекият и най-удобният. Ти се усмихваш и продължаваш с бавни крачки и тихо си казваш, че животът това е едно чудесно пътуване към идеала - смъртта.

По-бавно, по-бавно...

 

 

© Георги Марков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2009, № 9 (118)

Текстът е излъчен по радио "Дойче веле".

Други публикации:
Георги Марков. Аз бях той. 121 документа за и от Георги Марков. София: ИК "Камея", 1999.
















Партньори