 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЪЖДОВЕН ДЕН
Денят студен е, мрачен, сив.
Дъждът вали сред вятър див.
Лоза се вкопчва в ронливата стена,
но падат в бурята мъртвите листа.
А денят е мрачен, сив.
Животът - мрачен, хладен, сив.
Дъждът вали, дъждът е див.
И мисли лутат се в миналото пак,
но гинат млади надеждите ни в мрак.
А животът - мрачен, сив.
Замълчи сърце! Не роптай!
След дъжда пак слънце сияй.
Съдбата една е за всички нас, нали?
В живота на всеки понякога вали.
Мрачни и сиви са някои дни.
© Хенри Лонгфелоу
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
13.01.2000, № 1 (2).