XIV. ТЪЖНИТЕ (Indian blue)

web

От кафето избуяват клони
Стаята се пълни със шумак и листя
Няма вече място, спокойствие, мислене, въздух,
И ние тръгваме на път

Пропътували сме половината път
Половината път, сме пропътували, да
Пропътували сме половината път
Загубили много от това, което ни е трябвало
Запазили само най-нужното за оцеляването, но не и за живота
Голи (само по едни наколенници) блъскаме към края си
И никак не е чудно, че вече сме мъртви.

Тъгата сближава хората и животните
Тъжният човек е наистина лошо животно, какво се учудваш
И въпреки това: тъжното животно изглежда по-цялостно,
Докато тъжният човек - само по-тъжен от всичко останало
А тъжната жена - малко по-кръгла.

Какво се случи с тях
Какво стана
Какво стана с Паунд, Елиът и другите (например Хюм)
Те бяха по някакъв си начин забранени
И това, както трябваше да личи добре и от римата,
Ги спаси от забрава.

Но това не ги спаси от хората.

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2006, № 7 (80)

Други публикации:
Йордан Ефтимов. Единадесет индиански приказки. София, 1997.