ЕЛЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО, НАМЕРЕНО НА ПЛАЖА

web

Нима има нещо по-неразбираемо
от легналите по корем,
тресящи се от смях бели тела?

Когато целият ансамбъл
в един тон
отваря лява шепа
и налива плажно масло,
за да се самоопрости,
и един 60-годишен сърфист, изпънал мускули,
се хвърля срещу вълните,
отново и отново,
а една майка тича,
кляка и рови с поглед между чадърите,
ненамирайки,
ненамирайки детето си
до спасителния пояс
с глава на анимационен герой.

Откриха го на два километра на юг.
Непипнато от крадци.
Самò,
свито като в утробата на майка си,
с един меден пръстен, нищо друго.
Не проговаря.

До 1962-а тук беше най-модният плаж
и най-запалените яхаха червените вълни преди залез.
След това отточната тръба на урановата мина
извика всички онези табели за забранена зона.
Всъщност изобщо не беше опасно.
За ловците на миди настъпи златно време.

Ето че го намериха.
Засипано не в почва,
върху която расте трева.
Засипано в пясък, който расте и се движи.
С уста, пълна с пясък.
С пръсти, хванали здраво пясъка.

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2006, № 3 (76)

Други публикации:
Йордан Ефтимов. Жена ми винаги казва. София, 2005.