ПУСТИНЯТА

В пустинята безводна, глуха,
в която скитах се печално,
самум горещи дето духа,
поточенце срещнàх кристално.

И глъхнат му вълните хладни,
и утолих гърди си жадни -
и скоро там до таз водица
израсна палмова горица,

и пресен аромат задъха
от билките и от цветята,
и свеж зефирец ми залъха
и птичка зазвуча в листата.

И дигнах аз олтар - светиня
на божеството вдъхновено,
що в жизнената ми пустиня
тури оазисче зелено.