Сняг над него. Но той пак зелен е -
боровият лес. Мразù го зима,
летен жар гори го - той не вене,
равнодушно вихрите приима,
плащът му смарагдови не пада -
        поздрав, горо млада!

Сняг над мене. Но сърцето - жарко.
Не убиват ледните фъртуни
туй, що в мен е вечно, що е ярко,
ни в душа отзивчивите струни:
в глъбините й още пролет влада -
        поздрав, душо млада!